Реалността не е за всеки. Аз лично често се улавям, че предпочитам да избягам в някакъв измислен, паралелен свят, където моногамията е митология и всеки готин мъж има огромен, с който знае какво да прави. Уви, сънищата са си сънища. Не всеки готин мъж, когото искам да яхна, е получил нещо стойностно от майката природа. Това, което обаче наистина не мога да схвана, е как някои от яките пичове с големите патици не знаят как се излиза на паша!
Снощи бях доброволно шаранче в класическа забивка, в която обичам да паля цигарата си от неговата, докато е в устата му, и да намествам сутиена си, докато ми говори на любими теми като какъв футболист е щял да стане, ако не е трябвало да влезе да учи в университета. Всяка себеуважаваща се дама знае, че не този, който чука, всъщност е този, който чука. Така де, реалността е плод на нашето въображение. Нека той си мисли колко е як, докато не ми падне в ръчичките. Тук обаче идва и проблемът. Той си мисли, че е по-як от мен, но в момента на истината, когато го извади пред очите ми, за да направя това, за което сме се срещнали, се оказва, че аз съм по-яката. Не защото правя страшни свирки и мога да се сгъна на шестнайсет, и съм страшно красива, и така нататък… А защото той не може да го понесе! Да си страшна работа в леглото със седемнайсетгодишни ученички не е реалността. Жената става интересна, след като мине 25. Преди това всичко е само подготовка за истинското чукане.
Та, седим си ние с тоя пич, той е страшен, направо му се нахвърлям още тук, в заведението, пред цялата му надничаща през рамо компания, направо пред моите приятелки, които го бройкат скришно. Но, не! Държа се, докато не ме качи в колата си, измъчвам себе си и него още малко, още минутка, само да завърти ключа. Ето сега, когато музиката вече свири, настройвам и аз моя духов инструмент и съм готова да му покажа нещо съвсем реално, нещо, за което и Омир би писал. И изненада! Той се оказва срамежлив. Не обича да му правят свирки под уличната лампа в центъра, защото някой може да ни види. What the fuck?! Вече няма мъже за мръсници като мен...
Почвам да се самосъжалявам. Така се случва, когато осъзнаеш, че доживот те очаква само секс на легло и евентуално в хотел, но пак на легло. От тийнейджърските си години си спомням едно гадже, което боготворя и до ден днешен. Ако не беше щастливо женен (адски мразя жена му точно в тази минута), сигурно щях да започна да го преследвам, да му пъшкам по телефона и да му пращам голи снимки денонощно! Надявам се, че и с жена си прави всичките тези страшни мръсотии, които правеше с мен, когато бях на 16. Мъже като него вече няма. Хем с голям, хем знае как, хем не му пука къде. Правихме го в асансьора, в кухнята, докато техните са в хола, на покрива на къщата му, в колата, в парка пред Народния театър, във влака към Пловдив, в хамак (!)… Ох, не ми се мисли повече за него, че се депресирам.
Не е добре да започваш с висока топка. Така де, много от любовниците ми след него могат да му благодарят, че ми показа колко хубаво е да правиш секс и че подобно на месия ме накара да живея по каноните на удоволствието. Всъщност това е много добра идея! Да се канонизира!
*Penthouse/02
