Музикантииии! МУЗИКАНТИИИИ! Дайте ми ги насам!!!

Научен факт е, че музикантите са по-секси от нормалните хора. Това защо, не се знае. Защо не писатлите, художниците, актьорите, балетистите (а тук знам защо), защо не банковите служители или фрилансерите в Penthouse? Вероятно, защото музикантът е неизебаем!

Да ме прощават барабанистите, че няма да ги спомена с добро в този текст, но имат да ми се доказват още. Иначе са хубави хора, спор няма. Не им е леко, признавам – постоянното носене на барабаните по репетиционни и клубове, вероятно скапва не само ставите. Либидото на барабаниста прилича на парадидлите на начинаещ тропач в музикално училище – много му се иска, ама не става. Както и да е, стари истории!

От времето, когато открих сезона на мастурбацията, имах плакат на Майкъл Хътчинс (INXS,не че не знаеш) в стаята си. От личните ми проучвания съм много доволна от китаристите, клавиристите стават, духовата сексция може да се похвали с нетрадиционализъм, а продуцентите не са музиканти, да не се бъркат, където не им работата. Що се отнася до басистите – похотливостта им е обратнопропорционална на релизацията на намеренията. Срамежливи са някак си. Но всичко това, разбира се е твърде обобщаващо. Например басиста на Simple Minds ми правеше знаци от сцената, все едно ме чука в гръб, а след концерта ми каза “Come backstage, we’ll have sex now”. После прати някакъв сдуханяк да донесе пасове за мен и братовчедка ми. Подарихме ги на една подскачаща фенка. Дано да са й свършили работа на момичето да се отърка в дебелата струна. Поне да беше U2, нали...Ама, да не излезе, че се хваля с въздържание, че е нелепо!
Една приятелка пък обича групи. В смисъл цели групи. Аз го наричам „музикална китка”. За нея мога много да разказвам (за приятелката, не за китката). Говорили сме си, че музикантът е най-секси, когато е в група. Там, горе на сцената, някак си сексапилът на всички се умножава, предават си го едни на други, дори иначе да изглеждат по начин, който би те накарал да обърнеш главата си на другата страна, ако ги срещнеш сутрин в градския транспорт. Има някаква магия, мамка му, нещо извънземно в начина, по който владеят инструмента (за сцената говоря все още), начина по който се движат там, по който се усмихват едни на други, все едно свиренето е някаква игра, с която се забавляват. И как да си избере жената? Как да прецени кой е най-секси, когато сексапилът е общ?! Трябва да се пробва. И тя пробва. Обаче после отива на концерт на друга група... Как да се прецени коя група е по-секси от друга? Трябва да се извършат тестове, за да могат да се направят статистическите сравнения. Жената работи с данни, не с предположения. И аз я разбирам напълно, дори лекинко и завиждам, че има повече инфо от мен.

На всички мераклийки, искам да кажа, че музикантът е за еднократна употреба и това е съществено! В най-добрият случай се цели към певеца или китариста. Ако няма накъде, барабаниста..., абе...ако ти се занимава. Не искай на музиканта номера, няма да ти вдигне, ако ти даде истинския си. Особено, ако по време на секс викаш „Иби мъ любовнику, иби мъ” като обезумяла или „Нимога да повярвъм, чи тува съ случвъ на мени”. „От малка тъ слушам” също не е секси. Не му разказвай за семейството си, не носи снимки на кучето си в гримьорната, не пищи като го видиш, не го стискай силно без причина, не го следи по участия, не пиши гневни писма на жена му, не го причаквай пред тях (ама к’во ти става,бе?!) и никога, ама никога,никога,НИКОГА не го заплашвай, че ще се самоубиеш, ако той не отвърне на чувствата ти. Пази музиканта от физически и емоционални драскотини и си знай мястото! Музикантите са ценни и са за всички! Аман от егоистки!

*Публикувано в Penthouse /05

НИЕ СМЕ САМО ПРИЯТЕЛИ?!

От малка знам, че на жените ни трябват мъже. За какво точно, разбрах по-късно. Още преди да осъзная, че имам полови органи ми беше ясно, че с нещо сме различни. По начина, по който ядем пилешко бутче, по начина по който си правим синки по коленете и по начина, по който имаме нужда един от друг. След първия сутиен всичко се промени. Завинаги.
Проблемът в мъжките приятели е, че нямат същите полови органи. Ние просто не можем да говорим без гениталиите си. Аз му казвам „Добър ден”, а той ми отговаря „Айде у нас”. Той ме пита „Как си”, а аз чувам „Бързаш ли да се прибираш тази вечер”. Но ние сме приятели. ПРИ–Я–ТЕ–ЛИ! Но, такова нещо няма. Приятелството между Нея и Него е абсолютна митология и колкото по-бързо приключим с тия глупости и изясним истинските мотиви да се заблуждаваме едни други по този въпрос, толкова по-спокойно ще си живеем.
Най-дългите ми чисто „приятелски” връзки с мъже са били две-три и са завършвали със секс. Неизбежно е. Просто няма такова нещо като „Той познава душата ми, говорим на един и същи език, само той ме разбира, всичко споделям само на най-добрия си приятел” и накрая да не се изчукате. Момичета, всичко това е концепция. Тъй като си умна, интелигентна и привлекателна млада дама, си имаш етикет „Висока топка”. Мъжете се плашат и с право. Ако решиш ще им смачкаш самочувствието за 0,5 секунди. Затова избягват директния подход, който биха приложили на по-ниско интелигентна, привлекателна млада дама в дискотека, например. Те имат тактика, която аз намирам за много симпатична и силно психопатийна – стават ти близки, за да те чукат. Изведнъж се намират общи ситуации в живота ви, които да ви свързват, интереси които споделяте, гаджетата ви ви създават еднотипни неприятности, които започвате да обсъждате. Вече нямате тайни - той знае за фантазиите ти, когато мастурбираш, ти знаеш за онзи път, в който не му е станал, защото е препил, а после е оповръщал мацката, която е искал да чука. Доверието е спечелено с триста войници, изправени пред милионна армия. Започваш да се будиш до гаджето си с мисълта за най-добрия си приятел. Готова си. НО ВСИЧКО ТОВА Е НОМЕР!
Ако твоя човек ти казва „ние сме само приятели”, смей се, ама силно – събуди квартала. Става дума за полови органи –барабанчета, котенца, животни и всякакви други експонати. Но, хей, да не прозвучи, че мъжете са някакви подли твари на природата. Не, жените сме още по-големи психопатки. Най-малкото защото знаем, че това е капан. Но е толкова забавно! Няма нищо по-приятно за егото на една жена да поглъща порциите внимание от своя „приятел”, да се любува на неговото внимание, особено когато може да го накара да се влюби. Кой кого върти? Всъщност няма чак толкова голямо значение. Сексът на финала е танцът на победата и за двете страни. Единствената истинска взаимност, която можеш да получиш от дългото ви приятелство. След дългите описателни разговори за всичко, което обичаш да правиш, подробната карта, която си начертала на всичките си ерогенни зони, думите, които искаш да чуваш в ухото си, докато е хванал здраво косата ти и те чука в гръб... Най-добрият ти приятел е една добра инвестиция в най-добрият ти любовник, използвай го разумно и не се влюбвай!

*Penthouse/04

Мъжът и жената интимно

Какво знам аз за социализма? Абсолютно нищо! Родена съм 1984 година и си нямам на идея какво е това чавдарчета, пионерчета и ЦК на БКП. Някакъв мавзолей имаше, но добре че го взрвиха, че грозеше градинката. А като стана дума за парка пред Народния театър... Ако пейките можеха да говорят, не ми се мисли!

Нафталин, бежови шлифери, униформи, купони за храна... За моето поколение няма нищо секси в социализма. Въпреки екзотиката на неговата непонятност, за мен червеното си е цвят за бельо, което купуваш за рождения ден на гаджето си или за своя си рожден ден... или просто в петък, ‘щото к’во ще чакаш разни дати. И все пак мога да направя разлика в „общуването” си с мъже живели съзнателно по времето на социализма и такива, родени след 80-та. Първите, знаят що е ред в леглото. Тя се съблича, той се съблича, тя го обработва, той я обработва, тя свършва (евентуално), той свършва. Позите и продължителността са си вече въпрос на стил, но общо взето схемата е това. Мъжете родени в 80-те са по-разчупени – тя започва, той свършва. Няма я отговорността към колектива, общото благо и социалната грижа за трудещия се. Тези мъже действат по законите на капитализма – извлечи колкото се може повече ползи за колкото се може по-малко усилия. После мъжете се чудят защо двайсет и нещо годишни момичета си падат по „чичковци”. Еми!
Има и друго обяснение. Социализмът (ама, да не ви обяснявам, така и така повечето, които четете това го знаете по-добре от мен) не е давал много достъп до порно и възможности за опознаване на света на секса на практическо ниво. С идването на демокрацията тези сексуално потиснати мъже в разцвета на силите си, са погълнали купища сексуална информация на VHS-а, за рекордно кратко време, което е довело до една тиха сексуална революция на българина. Съответно скоро придобитите знания са влезли в употреба, заради нуждата да се приложат и реализират и на практика. Така 30+ годишния мъж днес е много по-опитен и заинтригуван от секса, отколкото 20 годишния. Този последния гледа порно от 6 годишен. Виждал е всякакви – азиатки, черни, рускини, полякини, шведки... Няма какво да го изненада нито в расово, нито в стилово отношение. Женският пол е ясен, анализиран, проучен и проверен от ранна детска възраст. Женският пол е скучен. Това може да е една от предпоставките и за сексуалните отклонения, които наблюдаваме в модерните човешки времена. По-важното е, че след толкова лъскане на филми за възрастни, малкият Иванчо става мързелив и когато порасне и Марийка го съблазни, той просто получава това, което е получавал и от VHS-а. А именно бързо и лесно задоволяване на физическите си потребности, без много заигравки и сложни маневри. Иванчо вече всичко е видял, няма защо да се хаби да експериментира, след като дясната е по-добра от Марийка. А Марийка, милата, какво да прави и тя си пуска порно или прави кибер-секс, далеч не както разказват във вицовете родените преди 80-та. Или се обажда на някой в категорията „живял в социализма” и получава това, от което има нужда.
А и всяко момиче е било влюбено в поне един соц-чичко в училище. Спомнете си учителя по математика или физика, с неговото сако от пипит в характерната за соца сива гама. Дебелите рамки на очилата му, които така добре подчертават палавия поглед, с който преценява каква оценка да пише на ученичката с късата пола, която се надига на пръсти, за да напише на дъската поредния грешен отговор на поставената задача... Това, че съм родена през 1984 година ме е дарило с още един допълнителен сензор за разпознаване на сексуалните обекти. Значи все пак и аз мога да се похваля с известен соц-опит, макар и пост.

*Penthouse/03

Ако си срамежлив, ходи да се гръмнеш!

Реалността не е за всеки. Аз лично често се улавям, че предпочитам да избягам в някакъв измислен, паралелен свят, където моногамията е митология и всеки готин мъж има огромен, с който знае какво да прави. Уви, сънищата са си сънища. Не всеки готин мъж, когото искам да яхна, е получил нещо стойностно от майката природа. Това, което обаче наистина не мога да схвана, е как някои от яките пичове с големите патици не знаят как се излиза на паша!

Снощи бях доброволно шаранче в класическа забивка, в която обичам да паля цигарата си от неговата, докато е в устата му, и да намествам сутиена си, докато ми говори на любими теми като какъв футболист е щял да стане, ако не е трябвало да влезе да учи в университета. Всяка себеуважаваща се дама знае, че не този, който чука, всъщност е този, който чука. Така де, реалността е плод на нашето въображение. Нека той си мисли колко е як, докато не ми падне в ръчичките. Тук обаче идва и проблемът. Той си мисли, че е по-як от мен, но в момента на истината, когато го извади пред очите ми, за да направя това, за което сме се срещнали, се оказва, че аз съм по-яката. Не защото правя страшни свирки и мога да се сгъна на шестнайсет, и съм страшно красива, и така нататък… А защото той не може да го понесе! Да си страшна работа в леглото със седемнайсетгодишни ученички не е реалността. Жената става интересна, след като мине 25. Преди това всичко е само подготовка за истинското чукане.
Та, седим си ние с тоя пич, той е страшен, направо му се нахвърлям още тук, в заведението, пред цялата му надничаща през рамо компания, направо пред моите приятелки, които го бройкат скришно. Но, не! Държа се, докато не ме качи в колата си, измъчвам себе си и него още малко, още минутка, само да завърти ключа. Ето сега, когато музиката вече свири, настройвам и аз моя духов инструмент и съм готова да му покажа нещо съвсем реално, нещо, за което и Омир би писал. И изненада! Той се оказва срамежлив. Не обича да му правят свирки под уличната лампа в центъра, защото някой може да ни види. What the fuck?! Вече няма мъже за мръсници като мен...
Почвам да се самосъжалявам. Така се случва, когато осъзнаеш, че доживот те очаква само секс на легло и евентуално в хотел, но пак на легло. От тийнейджърските си години си спомням едно гадже, което боготворя и до ден днешен. Ако не беше щастливо женен (адски мразя жена му точно в тази минута), сигурно щях да започна да го преследвам, да му пъшкам по телефона и да му пращам голи снимки денонощно! Надявам се, че и с жена си прави всичките тези страшни мръсотии, които правеше с мен, когато бях на 16. Мъже като него вече няма. Хем с голям, хем знае как, хем не му пука къде. Правихме го в асансьора, в кухнята, докато техните са в хола, на покрива на къщата му, в колата, в парка пред Народния театър, във влака към Пловдив, в хамак (!)… Ох, не ми се мисли повече за него, че се депресирам.
Не е добре да започваш с висока топка. Така де, много от любовниците ми след него могат да му благодарят, че ми показа колко хубаво е да правиш секс и че подобно на месия ме накара да живея по каноните на удоволствието. Всъщност това е много добра идея! Да се канонизира!


*Penthouse/02

Легенди за доброто старо чукане

Днес молувах пред-пролетно да видя какво ново по магазините. Нищо. Все същите хора, облекли най-красивите си дрешки, „на разходка” в Мола. Това е особен вид занимание, което не включва обичайното за активността пазаруване. Отиват едни момчета и момичета там и цъкат с език. То е като да отидеш на бар и да не пиеш, а само да гледаш как другите пият... Като да ме изпратиш до нас и да ми пожелаеш „Лека нощ”, след като цяла вечер съм ти пускала ръце под масата.

Какво се случва с моето поколение? Стоим зад стъклото и гледаме сладоледа. Облизваме се и си тръгваме без да заровим език във фунийката. Имам усещането, че виртуалното ни отказа от реалното. Дали от мързел или е някакъв вид зомбиране не знам, но Facebook и Skype ни скапаха сексуалния живот и е време някой да ги осъди за това! Пишем си повече, отколкото си говорим наживо. Целуваме се по-вкусно докато си представяме обекта на нашите желания под душа, отколкото когато сме заедно. Правим по-добър секс онлайн, отколкото едни с други. По-искрени сме за нещата, които ни харесват в леглото, докато попълваме блога си, отколкото в разговор с партньора.Ако имаше как лаптопа ми да ме докарва до оргазъм, сигурно щях да си лягам с него, а не да се впускам в сложната дейност по намиране на сексуален партньор. А в днешно време това е по-сложно от преинсталация на Windows-a! Докато всички стоят и гледат витрината, аз искам някой да раздруса крушата, както бай Ставри я друса на село . Писнало ми е да си говорим за смисъла на живота, докато се стигне до „Ами, 2012-та е близо, така че какво губиш?”. Искам да ме придърпа към себе си и да оближе устните ми. Да си пъхне езика вътре и да ме хване за задника. Да ме метне в колата си и да ми свали гащичките. Толкова ли много искам? Случвало ми се е буквално да навивам мъжа, с който флиртувам, да правим секс, а не само да си пращаме мръснишки SMS-и с дни. Хубаво е да се грижим за егото, но тялото остава гладно. Доброто старо чукане ми липсва...
Един приятел сподели (по Skype естествено), че от година никой не му е правил свирка. Да ти дожалее направо! Друго си беше навремето като се събирахме по купони. Все някой заемаше тоалетната за тази цел, че и едно бързо изплющяване си беше класика. Така човек трупа опит и спомени, които да го крепят в трудните безсексови времена, в които живеем. Сега моя приятел (да го кръстим А.) се прибира от работа, пуска си компютъра, влиза където влиза и започва да си чати. Обикновено с 18-19 годишни девойки, които още не са усвоили тънкостите на добрата свирка и дори не знаят що е то „фелацио” (някаква дума от текст на Ъпсурт май беше). Как после да му духат като ги заведе у тях, като те са виждали само кибер-секс? Изключително важно е в началото на сексуалния си живот да опиташ всичко наживо, защото ако ще се учиш по Интернет, то си сексуално активен само на теория. А практиката се превръща в един съмнителен акт на срамежливо попиване. Мразя да ме попипват. А. седи и си мечтае за свирка, а аз седя и си мечтая за бай Ставри. Просто не е редно!

*Penthouse/01